Как се правело акварел? Хвърляш си четките в реката и наблюдаваш залеза...

Да разсипеш усмивка върху официалния си костюм... на това му казвам събитие!

Душата обувки няма... И космосът не ѝ е дреха... Само дето спи по терасите на нашите вълнения...

Любовта е като връх на планина. Но изкачиш ли го веднъж, трябва да се вкопчиш в него и да не слизаш обратно. Иначе си изгубен.

По никое време си мисля за ВРЕМЕТО... Не може да ми върне мириса на пушека във въздуха през зимата, аромата на чушките през есента, докато ритах топка и си лягах с филия топла лютеница... Не може да ми възстанови спечеленозагубените мигове в театъра и киното... Разбичканите нощи, в които се борех с жълтия цвят, по-красив ли е от черния... Не може да ми върне приятелите от облаците... И съвсем загуби, че не може да ми върне реалните неща и хора, които изтървах, понеже не си мислех за него през цялото това ВРЕМЕ!

Ако ще ходиш някъде, си купи бензин, изсипи го на пътя, по който си въобразяваш, че ще минеш, запали си цигара и хвърли клечката. Ще забележиш колко много си изминал.

Облаците не могат да се изтрият от гледане...

Така и не се научих как се краде синьо от изгрев...

Отдавна живея с максимата, че не може да мине един ден, без нещо да те изненада. Трябва да си откраднеш нещо от този ден.

Тоз, който падне на небето, той не умира...